Не, тук не става въпрос за реге. Но когато научим че артист от такава класа, легенда на соул музиката, е с подобна диагноза не ни остава нищо друго освен да стискаме палци и да се надяваме че ще се оправи.
"Aretha Franklin is reportedly fighting pancreatic cancer.
The 'Respect' singer ' who recently underwent 'serious' surgery for an undisclosed condition ' is said to have been told she has less than a year to live after being diagnosed with the disease, which has a survival rate of just five to 10 per cent.
The 68-year-old star's family has refused to discuss her prognosis, except to say she is doing 'OK' but one unnamed relative ' who confirmed she has cancer but refused to say which type - told Detroit's WJBK Fox 2 radio station those close to her a 'very concerned'.
Last month Aretha cancelled all her concerts until May for 'medical reasons'.
Until late October she had been recording and touring, but last week released a statement saying she had undergone 'highly successful' surgery.
The Rev Jesse Jackson - who has visited the singer in hospital -said: 'She is recovering and her spirits are high.
'She's conscious, communicating and taking daily walks up and down the hall.'
Aretha was born in Memphis, Tennessee in 1942 and grew up in Michigan, where she started singing in her local church as a young girl.
The star ' whose hits include 'Say A Little Prayer' - has won 20 Grammy Awards and had 20 number one hits in the Billboard top 100 music charts."
Може би пишем за тяx прекалено често, но това е защото го заслужават. И тъй като текста е забавен, ще пейстна прес-инфото за новия клип на Суперхикс. Enjoy! :)
Суперхикси снимија спот за синглот за Африка
Инструменталната банда Суперхикс известува дека е снимен најновиот спот за песната Африка и моментно е во фаза на монтирање. Спотот е снимен на локации низ градот Скопје и во студиски амбиент, и наскоро премиерно ќе биде прикажан на регионалниот MTV канал, а синглот за Африка уште од 7-ми декември ќе може да го слушнете на брановите на Антена 5 радио, а наскоро на и сите радио-станици.
За продукцијата на песната беше задолжен Гоце Симоноски а спотот е изработен од поголем тим на професионалци. Веќе од следниот понеделник фановите на Хикси ќе можат весплатно да го симнат синглот Африка, ексклузивно од МММ.com.mk!
Суперхикс им должат извинување на сите свои фанови, бидејќи пристигнатите снимки од настапот на Пиволенд оваа година не беа искористени во спотот од технички причини.
Истите ќе се искористат за документарецот по повод полнолетството на бендот кој ќе почне да се снима наредната година!
P.S. Суперхикс предвидуваат дека овој сингл ќе доживее ултрапопуларност меѓу масите на Балканот и пошироко, ќе ги симне мегахитовите на Цеца, Јелена, Шако и слични, од радио-листите и ќе ја доживее славата на синглови од типот на Smells Like Teen Spirit (Нирвана) Enter Sandman (Металика), Hey Jude (Битлси), Куќа-посо (Екрем Јевриќ)…
Този разказ всъщност ще започне с един доста далечен спомен. 2001-ва година, голям рок фестивал. Ману Чао свири около 5 следобед. Бях слушал няколко песни, но нямах никаква идея че точно тези 45 минути щяха да ме открехнат към това което всъщност и досега слушам като музика. От тогава бях имал възможноста да гледам Ману още два пъти, и колкото и да е странно и двата бяха доста преломни моменти в живота ми, единия от които беше най-жестокия махмурлук които съм имал до ден днешен. Е, и четвъртия му концерт беше подобен , но този път поради факта че не само успях да се срещна с него но и да чуя няколко впечатляващи истории лично от извора. Но за това : по-долу.
В македонската столица Скопие вече 12 години поред се провежда едно доста мащабно събитие наречено Таксират, на което са се изявявали много групи от световна величина, между които все пак трябва да споменем, и няколко български. Доста изненадващото решение на организаторите тази година програмата да е доста насочена към реге музиката в лицето на Gentleman & The Evolution и Dubioza Kolektiv всъщност беше оправдано с обявяването в последния момент на Ману Чао, факт който според официалните данни накара около 1000 българи да пропътуват разстоянието до Скопие без да се замислят, било то на стоп или с друго подръчни средства.
Всъщност не мисля по никакъв начин да пиша репортаж за самия фестивал, за това колко яки са били групите или колко добра е била организацията, местната бира или македонките. Когато пристигнеш в Скопие два дни преди концерта и се запознаеш с хора които са пропътували доста повече километри от теб за да бъдат там всъщност си даваш сметка за това колко легендарно и привличащо като магнит е името на Ману Чао, бил той придружен от Радио Бемба или от минималистично трио под формата на две китари и барабани.
Първата вечер премина в разпиване по време на warm-up партито за съботния концерт, по време на което разбрах интересен детайл : Ману Чао Ла Вентура са били посрещнати на сръбската граница от македонския оркестър Черкези, свирещ подобрена версия на култовата революционна песен “Bella Ciao”, думата bella разбира се сменена с познайте какво. Някой сега да каже че македонците не са гостоприемни?
Втората вечер : саундчека ме удря в коленете . Можете ли да си представите "Мr Bobby" изпълнен два пъти поред в хале за 7000 души в което присъстват не повече от 30? Е, и аз не си го представях но и това се случи. И както в най-яките моменти човек никога нe носи фотоапарат, спомена ще си остане само за мен, съжалявам...
По-принцип Ману не дава интервюта. По-време на първото си участие на Таксират преди 8 години е дал само една кратка пресконференция. За мое и предполагам ваше съжаление интервюто което трябваше той да даде за Dog War не успя да се състои, но се надявам това да стане при следващата ни среща. Това обаче не е края на този разказ, защото въпреки че не говорихме около маса с включен диктофон все пак имах невероятния за самия мен късмет да присъствам в ресторанта където групата вечеряше в петък вечер и между глътка ракия и хапка салата да си поговоря или по-скоро да слушам като третокласник историите които Ману ни разказваше.
В добро настроение и отпусната атмосфера си поприказвахме за The Clash, FC Barcelona, Kultur Shock, Бербатов, рецептата на баба ми за разтривки с домашна ракия, Jello Biafra, френската алтернативна сцена от 80-те и албумите на Serge Gainsbourg за които бях писал преди известно време.
“Ману, гледа ли Барса - Реал оня ден?” или “ Знаеш ли вица за Роналдо и Меси?”. Само част от футболния разговор проведен онзи ден, докато играеха Лацио и Интер с участието на македонската футболна звезда Горан Пандев. Ману не харесва Лацио, знае за 5-те гола на Бербатов срещу Блекбърн и мисли че е добър футболист.
Но нека да не ви занимавам с подобни не особено интересни факти, ето историята която лично мен ме впечатли най-много и която няма да забравя : разказа за първата и последната среща на Ману Чао с Джо Стръмър от The Clash.
Да започнем от края : “ Знаеш ли, последния път когато видях Джо беше на един фестивал в Япония около 6 месеца преди да почине. Беше близък до хората : въпреки че всички групи имаха уредени хотели и какво ли още не, той спеше на палатка в къмпинга на фестивала и се къпеше в реката. Беше истински!” Дали мярнах сълза в окото му или просто така ми се е сторило не знам, но все пак можех да усетя умилението с което говореше за Стръмър.
А спомняш ли си първия път когато се запозна с тях? - ”Разбира се. Историята е доста забавна. Навремето свирех с Мано Негра и още бяхме напълно неизвестни. Бяха ни поканили да свирим на някакъв джаз фестивал във Франция. Пристигаме там и гледаме : огромна сцена, озвучаване. Ахнахме, докато не се оказа че разбира се свирим на по-малката сцена. След концерта ни директора на фестивала дойде, качи се на сцената до нас и отвори бутилка шампанско за най-яката група на фестивала! След няколко години получихме покана от същия фестивал. Щяхме да откажем докато не ни казаха че Joe Strummer & The Mescaleros ще свирят там. Пристигнахме там, ложите ни бяха една до друга. Преди нашето свирене го попитахме дали има нещо против да се качи и да изпее “I Fought the law” с нас, но той разбира се отказа, трябваше да се концентрира за собствения си концерт. Както и да е, концерта му започна, но както при повечето английски групи до сцената не се допускаше никoй. Ние бяхме слезли долу в публиката и в момента в които засвириха “ I fought the law” трима от нас изскочиха и превзеха сцената на абордаж! Разбира се охраната му ни изхвърли от там като кучета!” Дружен смях, след което Ману продължава : - “ След концерта Джо дойде при нас и ни се извини, питайки ни защо не сме го помолили да се качим да изпеем песента заедно. На следващия ден той свиреше в Париж. Даде ни покани за концерта и ни покани да изпълним песента заедно!”
Jello Biaffra от Dead Kennedys : “ Знаеш ли колко хора са ми казвали че след като са гледали свиренето ни с Джело в Бразилия през 92-ра са се вдъхновили и са започнали да свирят?” Не, не знам, но със сигурност гледайки въпросния клип и на мен ми идва да хвана китарата и да се науча да свиря.
Оказа се също така че няма нищо против mp3-ките. За съжаление няма как да му задам единствения политически некоректен въпрос които бях подготвил, за това как артист който има договор с мейджър звукозаписна компания може да свири в Геноа на срещата на Г7 преди няколко години.
Въпреки това беше интересно да чуя историята за култовите френски пънкари от 80-те, Berrurier Noir. - “Les Berrus(както ги наричат за по-кратко, бел.ред.), бяха невероятни. Имаха огромна фенска маса и бяха наистина култови. В чист DIY стил, те обаче никога не предявяваха иск към Sacem (френския Профон, бел.ред.) и не искаха никакви пари от авторските си права. Говорехме си с тях и се опитвахме да ги убедим ако не искат парите за себе си, то поне да ги вземат и да ги дарят за някоя кауза. Те не пожелаха. В началото на 90-те обаче изведнъж промениха мнението си и се стигна до следната абсурдна ситуация : от Sacem им казаха че парите са изплатени на лейбъла им който разбира се беше също DIY, и че за да си вземат дължимото трябва да се обърнат към тях. Стигна се до съд, представяш ли си? DIY група да съди DIY лейбъла си…”
Добре, сега е на мода да се реформират култови групи. Миналата година за малко да падна от стола когато видях обявена дата на Мано Негра в сайта на залата Мелквег в Амстердам. За съжаление се оказа първоаприлска шега… Да се надявам ли че някой ден да ви видя на живо няма да е само мечта?
- “ Ами по-скоро не. Миналото си е минало, колкото хубаво и да е било то. Въпреки всичко, някой ден ако всички се озовем заедно по едно и също време на едно и също място, кой знае.”
Навремето си бил тийнейджър когато са излезли двата култови реге албума на Serge Gainsbourg, слушаше ли ги? - “НЕ” . Останах изненадан от твърдия отговор, но скоро всичко се изясни. - “Всички слушаха Gainsbourg. Беше някак си мейнстриим, въпреки че тези два албума са страхотни. Заради това обаче аз и приятелите ми слушахме само неща с китари.”. Ето така вече е по-добре. И накрая с леко намигване : - “Е, може би ми се е случвало да ги слушам след преспиване някъде извън нас…”.
И за да приключим с една весела нотка : точно преди да се разделим се оказа че Ману е леко настинал. Последваха бабини рецепти за разтривка с ракия и съвети за Фервекс и други антигрипни прахове, придружени от прегръдки и пожелания за лека нощ.
Това е краткия разказ за вечерта в която имах удоволствието да говоря с Ману. За самия концерт няма голям смисъл да говоря, защото всички знаят каква фурия е той когато излезе на сцена. Придружен само от соло китариста на Радио Бемба Маджид и перкусиониста и вокалист в култовото “ Sidi`h`Bibi" на Мано Негра Филип на барабаните, Ла Вентура отвя главите на всички присъстващи.
Peace.
P.S.: Специално бих искал да благодаря на Пеце от клуб Кастро, Логин, Maрко, Сам, Северин, Лазар, Игор и Хейко за страхотното преживяване наречено Ману Чао в Скопие!
Нашите любими съседи, супер яките пичове от Суперхикс преди известно време направиха акустична сесия за MTV. Да гледаш толкова добра група да свири около празен басейн в джора на нечия къща си е чиста проба удоволствие, така че не се колебайте а хвъррлете едно око на това как те интерпретират класическото "Ace of Spades" на Motorhead.
Our beloved neighbors, the super-mega-cool macedonian guys from Superhiks did an acoustic session for MTV some time ago. They rocked the place(or the pool, if you prefere), so don`t hesitate and go check out one of the best european ska-punk bands playing their acoustic version of Motorhead`s " Ace of spades"
Замисляли ли сте колко групи издават първият си запис под името "Best of" ? Лично на мен в момента не ми идва нито една наум...освен първата дългосвиреща плоча на Prince Fatty.
Пребърквайки реге секцията на един магазин на запад от София, попаднах на едно подобно издание. Бях слушал страхотния уж първи албум но всъщност втори на Prince Fatty " Survival of the fattest"( включващ гости като Little Roy и Winston Francis) и представяики автентичен 70-тарски звук straight оutta Jamaica. Затова когато видях името му на обложката веднага помолих продавача да го пусне след което чул-недочул трябваше да тръгвам и си го купих. Е, със сигурност не съжалявам.
С помоща на чичо Google нещата се изясниха около този албум за които не бях и чувал. Нека ви обясня : Проекта Prince Fatty започва през 2005-та година когато продуцента Mike Pelanconi заедно с двама екс-The Loafers сa помолени да запишат песен за рождения ден на местна марка дрехи. Сингъла "Nina`s dance"" има неочакван успех и се завърта по BBC 1, след което музикантите решават да запишат цял албум.
На първо място трябва да се спомене че "Аnvil LP/The Best of Prince Fatty" е напълно инструментален албум, което обаче не го прави по-малко добър. Изпипан в духа и звука на края на 60-те и началото на 70-те, фънки Hammond-a в парчета като могат да накарат даже и съседа ми от долния етаж които е пълен музикален инвалид да се разтанцува.
B страната на албума представя още две авторски песни и 4 дъб версии, всички от които си заслужават да бъдат чути.
Като завършек на това ревю не може да не споменем малко тъжната история около това което всъщност се случва след издаването на албума през 2005-та : Mike Pelanconi натирва двамата музиканти от групата и си присвоява името под което на своя глава и без тяхно участие издава последните си два албума.
В съвсем скоро време очаквайте и ревю на "Supersize", който ако съдя по това което можах да чуя е не по-малко силен от " Survival of the Fattest"
