ревю : BGz - s/t

Тя е пролетта и лятото взети заедно
А аз съм мъгла
Тя се усмихва срещу вятъра
И еротично-кокетно обръща главата си леко настрани
("Чи", BGz)


Дoста рядко( или всъщност май за първи път) ми се случва да пиша ревю за български албум. Това е нещо което ме радва изключително много, още повече че става въпрос за група като BGz.

Чудех се с какво бих могъл да сравня дебютния албум на Bgz. И мисля, че нещо като Slightly Stoopid, смесено с много фънки китари и моменти, би подхождало доста добре на музиката на софийската група. Без проблем мога да си се представя пътувайки за морето в някой избушен рейс с техните парчета като саундтрак, което прави усещането още по-силно...

А това, че едва днес, известно време след излизането на албума, седнах да напиша няколко изречения за него и да го представя не променя факта, че той е една от много (ама наистина много) приятните изненади, до които моите уши се добраха през изминалите няколко месеца.

Качествени реге и дъб моменти (меланхолията на "Вали" в някой дъждовен есенен ден), любовни парчета ("Чи" за някой романтичен неделен следобед), или фънкарии (Rubbit! за по-приповдигнато настроение) - едноименният първи запис на BGz е нещо, което всеки харесващ качествена българска музика трябва да чуе.

Това, което лично мен ме зарадва е, че не липсват песни с дължина над 5 минути – нещо, което малко групи си позволяват. И не само това, но и задачата е изпълнена безгрешно. Меки китари, приятни текстове (на места леко наивни, но това е и част от чара) – всичко, което е нужно за качествена 45-минутна среща с някоя група.

Въпреки че музикално няма много допирни точки, мисля че BGz е най-доброто реге/дъб издание на българския пазар от 4 години насам, след ЕP- то на Root Souljah ot 2007-ма. Представете си "Дагадумба" на Уикеда, прибавете малко Kaya и Sub Zero Farm и ще достигнете до приблизителна идея какво ви очаква.

От личен опит съм се убедил, че когато не знам какво да си пусна, BGz винаги идва на място.

P.S. : Можете да си свалите албума от официалния сайт на групата. Въпреки това на цената на една кутия цигари можете да си купите оригиналния диск в digipack опаковка. Подкрепете групата, за да може и в бъдеще да може да слушаме такава музика!




Официален сайт

ревю : Lee Perry and Adrian Sherwood - Dub Setter

Не мога да кажа че ямайския дъб от 70-те е моята музика. Харесва ми,
естествено, но винаги съм предпочитал по-модерните неща - английският
stepper дъб и неговият бас, който те докарва до транс, или френските
електро-дъб излияния на групи като Zenzile, High Tone и доста други.

Разбира се, музиката навремето е създавана с "направи си сам" пултове
и други, нека припомним, че King Tubby е бил електричар и сам е изработвал или преправял техниката за миксовете си, но явно моят дъб наркотик е по-модерен.

Затова, когато преди години чух нещата на английския лейбъл On-U Sound, и в частност - албума Never Trust a Hippie на легендата Adrian Sherwood, си казах че трябва да задълбоча малко.

Първият авторски албум на Sherwood беше излязъл над 15 години след дебюта му като продуцент, което е доста странно имайки предвид биографията му. Както съм тръгнал, ще взема да напиша ревю на Never Trust a Hippie, което не е целта. Смисъл да представям Lee Perry се надявам да няма.

Какво става, когато две имена от този ранг в дъб стила се срещнат? Нещо много силно, а именно албумът от 2009-та година Dub Setter.

Реализиран от преработени парчета от сесиите за предишния запис на Perry, Mighty Upsetter и няколко нови неща, Dub Setter е удоволствие, което можеш да преоткриваш с всяко ново слушане. Като шоколада, или глътката вода в горещ летен ден. Без да прекалява с ефектите, албумът се оставя да бъде слушан от само себе си, особено рано сутрин или късно вечер.

Wake Up call! Прекрасно заглавие на песен, която лично за мен би трябвало да е начална на Dub Setter - толкова успокояващо и същевременно надъхващо звучи.

Всъщност "успокояващо" е може би думата, която подхожда най-добре на албума : смесицата между звука на Perry и Sherwood те отнася в някакъв паралелен свят който те заедно са измислили. Двамата успяват да извлекат най-доброто един от друг - мекият дъб звук на Scratch от средата и края на 70-те и психеделията на Sherwood и On-U Sound като цяло.

Джазови мелодии на саксофон, хипнотозиращ бас, гласът на Perry: все неща, които превръщат този проект в личен фаворит. Pick`n`mix!

Да се анализира подобен албум парче по парче би било безмислено : Dub
Setter представлява едно цяло, което трябва да се изживее. Аз го направих, сторете го и вие.

On-U Sound website



Търсейки информация за албума попаднах на една страхотна серия снимки на Perry. Разгледайте я.