Добре съм Джанго, благодаря.
Непринудената обстановка която се появява още с първите думи на Мимо те кара да разбереш, че не си просто на концерт. Ти си отишъл да гледаш Джанго Зе и ако си тръгнеш от там с нещо различно от усмивка на лицето, значи наистина имаш проблем.
Има хора родени за това което правят. Лесно е човек да се прави на музикант, но когато видиш истински такъв, който е закърмен с любов към музиката просто не можеш да се объркаш. Качат ли се Джанго Зе на сцената ти става ясно, че става въпрос за втората категория.
Музиката при тях като че ли просто се лее. Извира от китарите като планински поток. И с нея по едно време се появява и твоята усмивка. И моята. И нейната.
Ако си дошъл за парчето с жабите можеш да си ходиш. Не съм, може ли да остана?
Пеем, смеем се, радваме се. Една група трябва да умее да доставя удоволствие на тези дошли да я слушат. При Джанго това удоволствие се превръща в едно прекрасно състояние на духа.
Опа, обърках жената!
Добре казано! Поздрави :)
ОтговорИзтриванеP.S. И аз съм добре! :)