неделя, 9 януари 2011 г.

Когато регето стана Крал


Ей, а спомняте ли си когато бяхме млади колко яко беше? Тиинейджърски любовни трепети, евтина водка по купони почващи от 4 следобед и тем подобни забавления. Не че сега нещата са по-различни, просто купоните започват малко по-късно и водката в повечето случаи не е евтина.

Да де, всъщност не съм седнал да размишлявам над това какво се е променило в последните десетина години, а тъй като все пак имам его да подхранвам, искам да ви представя петте песни които наистина ме накараха да прослушам музиката от този малък остров на другият край на света.

Не си спомням много добре какво слушах преди това : знам че Beastie Boys, Cypress Hill, RATM и още няколко подобни имена ми бяха идоли( и някой от тях продължават, но идоли не е много добра дума така че нека ги наречем любимци ). Първата МОЯ касетка беше с презаписан бест оф на Боб Марли. Получил съм я в ранна детска възраст, може би съм бил на 8 или 9. Онзи ден правейки зимно разчистване по шкафовете я намерих и в момента ТЯ седи на видно място в хола ми. Направо се разчуствах като видях написаното име на Боб с детският ми почерк...

Първата музика която си купих със собствени пари беше ако не се бъркам двойна компилация на Queen, но всъщност първият диск който наистина си купих целенасочено беше “Don`t Speak” на No Doubt. Имаше и още една песен която беше всъщност много по-интересна и която се казваше „Greener Pastures”. Реге фюжън а ла No Doubt, които всъщност продължавам да си слушам с удоволствие въпреки че отдавна престанаха да правят яката музика от първите им албуми.

Добре, the train is coming baby, и с него приближава щастливият край на този разказ. Кефех се на реге, бях слушал и малко 2-tone ска. И дойде този светъл ден в който музикалната ми вселена се промени. Как звучи само...но не мога да кажа на черното бяло, така си беше. Навремето живеех в чужбина. Разхождайки се през един(най-вероятно) неделен следобед в кварталната книжарница, на един от рафответе видях списание наречено Ragga. Купих си го, към него имаче и диск.

И ето какво се случи :

Първите няколко парчета бяха ок. И изведнъж ченето ми увисна, бийта беше невероятен. Все едно слушах бърз влак засилил се с висока скорост към другия край на света, и който все едно никога няма да спре. Оказа се обаче че влакът всъщност е двуминутно ямайско ска от най-висока класа. Не бях чувал такова нещо дотогава, беше уникално. Ето и главните виновници :


След това изведнъж започна една песен, някак си толкова лека и хубава, мелодии се преплитат във въздуха. Абе кеф ти на душата, благо ти на сърцето като го чуеш!
Говоря за прекрасните The Paragons и тяхното “Happy Go Lucky”. Любов ли е да я опишеш? Невероятно!

The Paragons бяха последвани от ето тази музикална красота. Какво мога да кажа освен да ви оставя сами да се убедите че парчето е перфектно?



И сега, път на ню-скуул актьорите :

Pressure Cooker – Nice and Easy

Хмм, преди десет години не знам какво съм си помислил, но днес като си пуснах пак това парче и направо ми иде да се провикна „Ох пилеее!” :)
Прекрасно рокстеди, произведено в една от столиците на на американската ска и реге музика : Бостън. Точно както е озаглавено, “Nice and Easy”. Чак да ти се доприиска да хванеш мацката и да танцуваш бавно и страстно с нея, точно както бяхме млади и леко засрамени я канехме на танц. Сещате ли се?

Албумът им " I want to tell you" все още се върти в нас от време на време, sweet as candy!

Не намерих линк в youtube, така че ще престъпя едно от правилата си и ще го сложа за сваляне ето тук. Enjoy!

Последната песен от диска беше на една група с много интересно име. Навремето не бях чувал за тях, грешка която отдавна коригирах разбира се. Дами и господа, нека ви чуя за Tokyo Ska Paradise Orchestra! Uptempo ска от страната на изгряващото слънце, пълна лудница!



Е, общо взето това са 5-те песни благодарение на които днес слушам музиката която обичам и за която пиша. Надявам се този его-трип да не ви е дошъл в повече, а ако този текст накара някой да прослуша тази музика няма да има по-щастлив човек от мен!

1 коментар:

  1. Общо взето съм израстнал с тази музика.От доста годи не спирам да слушам реге и всичките му производни, което обаче не ми пречи да слушам всичко, което предизвиква нейстова радост в мен.Някой хора биха казали, а музикален пумияр - глупости, това биха го казали само някакви ограничени недорасляци!

    ОтговорИзтриване