Повечето от вас навярно си спомнят за една култова банда от българският ъндърграунд от преди 10-ина години. Бандата е Skoda, вокала е също толкова култовият персонаж Сиси Сърмата а.к.а. Цецо Хипаря.
Нямам детайли откъде изникна тази песен в youtube, но предполагам е изровена от нечий дълбок архив.
Интрото някак си ми напомня na "Don`t worry, be happy" в айляшка версия а ла Шкода. Лежерно регенце което при всички положения си заслужава загубата на трите минути, която в този случай може да бъде наречена и печалба, такова лятно настроение докарва. Сигурно е била написана на място с " Обрасла рецепция, няма душмани, голямата водка - 2 лева"(copyright Сърмата).
И да цитирам част от текста : " Лятото е много неща и ти". Е кажете ми, това не е ли романтично и куул?
И да, Skoda са яки защото са направили и англоезичен вариант на песента!
Не мога да не спомена този интерес детайл на който попаднах ровейки се за информация за Skoda : "Друга от песните в албума ("Brightest Light" от албума Soundtrack бел.ред. ) е записана с участието на Белослава, самоволно действие от нейна страна, неодобрено от нейния мениджър, поради славата на музикантите от Шкода на "лоши момчета"."
Може да се чудите какво аджеба правят суинг американците в Dog War. Всъщност връзката им с Джамейката е повече от очевидна : последният албум на Cherry всъщност е компилация на техните ска парчета, включваща и няколко нови композиции. Нарича се "Skaboy JFK", но за съжаление до момента е издадена единствено в Щатите.
Както и да е, след уникалният им концерт в столицата преди две години групата се завръща, така че бъдете там!
Шоуто ще се състои на 21-ви януари в 4км Party Center.Виновни за органзацията са клуб Строежа, а билети можете да закупите на Ticketstream.
Dog War навърши 6 месеца преди няколко дни, и разглеждайки архивите си казах че 2 ревюта на албуми(линкове тук и тук) за толкова много време са прекалено малко. В крайна сметка много е хубаво че пускам новини и линкове с (надявам се) готини парчета през ден-два, но има толкова много яки албуми за които не съм написал и един ред. И ето, реших грешката да бъде поправена, нещо което ще се случи в следващите няколко реда.
За всички фенове на ска, пънк а и не само : колко от вас не са си мислили колко би било яко да са били луди тиинейджъри с кубинки и цветни гребени в края на 70-те? Говоря за това да отидеш, да изпиеш няколко бири, да се запътиш към залата и да отидеш да гледаш примерно The Specials, The Clash или някой друг. Аз съм от тях, но за съжаление набора ми е направил това невъзможно.
И когато преди няколко дни попаднах на първия албум на 65 Mines Street се наложи да се хвана за стола с две ръце. За съжаление липсата на трета такава ми попречи да си хвана шапката и тя падна на земята, издухана от това което чух от колоните.
Така, нека започнем от началото. Френската ска сцена винаги е имала добри групи : Moon Hop, Two Tone Club, Viking`s Remedy и още много други. Все банди на световно ниво. Навремето имах удовослтвието да присъствам на невероятния лайв на Two Tone Club на холандският Dutch Ska Festival (който за съжаление вече не съществува) и пичовете не простиха на никoй : 2-tone ска, ролята на фронтмен беше отредена за двуметров чернокож певец ( Mr Black) облечен в бяла риза и със задължителните Мартинси на краката. Беше така все едно групата излиза от края на 70-те, имаше невероятна енергия и се виждаше че това което правят го правят с кеф. Говоря за тях защото Mr Purple, клавириста им, е част от това за което пиша в момента, или с други думи най-добрият, лично за мен разбира се, албум на годината.
Бях чул за 65 Mines Street преди няколко месеца ( и също така пуснал линк към първия им клип ето тук) и това което чух ме накара да чакам излизането на първият им едноименен албум с огромно нетърпение. Имаше защо. Ако трябва с две думи да опиша стила им, то той е England 79. Страхотна смесица от пънк, 2-tone, early reggae, жестоки клавири и много енергия. 17(!) парчета които можеш да изслушаш от началото до края без да ти писне или да ти доскучее. От началното "We`re 65 Mines Street" ( and we don`t give a shit!) до последната изсвирена нота, албума е нещо като шлифован диамант. Казвам шлифован защото явно момчетата знаят много добре това което искат и го постигат безапелационно, все едно да гледаш как Барса играе с Реал насред Мадрид и не оставя топката на съперника. Текстовете са едниствено и само на английски, с което звученето на албума им е още по-автентично.
Въпреки сравнително краткото си съществуване(около година), всички членове на формацията са музиканти с минало : вече споменах Mr Purple от Two Tone Club, но част от вдъхновението се черпи от опита на другите музиканти в рокабили банди като The Rebel Assholes и Bobby Sixkiller. За тази една година са успяли да обиколят почти цяла Франция, а и не само. Остава ни само да се надяваме да можем да ги видим на фестивали като Mighty Sounds в Чеxия. Не казвам близо до България защото на всички ни е ясно че това няма как да се случи, по една или друга причина...
Тъй като обичам да поддържам групите които слушам (когато мога) няма да качвам албума за сваляне, който е заинтересован от написаното по-горе и му хареса клипа по-долу съм сигурен че сам ще успее да намери това което му трябва за да задоволи музикалния си апетит.
Незнайно как преди няколко дни попаднах на сайта на Red Bull Music Academy. Оказа се че там има доста интересни неща с които човек може качествено да загуби няколко часа. Музикалната академия на Red Bull ежегодно организира лекции на доказани имена в музиканата индустрия(не говоря само за реге но и за рок, хип-хоп и много други).
Едно от нещата които ме впечатлиха най-много беше едночасовия разказ на един от култовите продуценти в Ямайка през 70-те : Clive Chin от Randy/Impact Records. Да чуеш гледната точка на човек който е работил с имена като Augustus Pablo, Bob Marley и Jackie Mittoo за тази музика е доста яко, затова реших че трябва да го споделя с вас. Ако нямате време да изгледате цялото интервю, поне вижте/чуйте последните три минути : Clive разказва как Lee Perry освещава студиото на Impact преди сесия с музиканти.Безценно!
Предполагам и се надявам че повечето от вас са чували за Fishbone. Тези които не са веднага да се разровят в интернет, под заплаха от лишаване от десерт!
Шегата настрана, но Fishbone са групата без която имена като да речем Red Hot Chili Peppers или Sublime надали щяха да съществуват. Събрала се през далечната 79-та година, бандата водена от лудият фронтмен Angelo Moore и басиста с по-добрата прическа Norwood Fisher продължава да обикаля света вече над 30 години и да показва на младите групи как се правят нещата. Защото повярвайте ми, един техен концерт е незабравимо преживяване. Групата ще е в Европа тази пролет, така че не ги пропускайте.
И защото Fishbone за прекалено куул даже и за този блог, ще трябва да пусна два техни клипа.
1/ Кавъра им на Date Rape на Sublime. Просто защото го могат.
2/ Живо изпълнение от 92-ра, за да видите какво имам предвид казвайки че са уникални. Нещата не са се променили много и днес!
По все още неофициално потвърдена информация (брей, колко било яко да пускаш ексклузивни новини!) добре познатите в България реге-пънкари от Бостън/Амстердам ще направят 10 дневно гръцко турне в началото на февруари. По също толкова неофициално потвърдена информация, групата може би ще се ще се отбие и до София...stay tuned!
Междувременно нека си припомним предишното им гостуване с ето тези два клипа.
Разбира се не от лично естество, така де, идеите и решенията. Тъй като в крайна сметка не пиша този блог за себе си а за Вас, а и тъй като този петък Dog War ще отпразнува 6 месеца от раждането си, бих искал да чуя Вашите предложения и/или критики към блога както и ново бихте искали да видите тук догодина.
От януари нататък ще се опитвам всеки месец да предлагам една "Група на месеца" или на "седмицата", което ще включва интервю и селекция от парчета на дадената група, такива които са ги вдъхновили да се занимават с музика. За момента мога да издам че има три договорени онлайн срещи с доста известни имена в ска и реге сцената. Ако има група която която бихте искали видите/чуете в блога не се срамувайте а споделете :)
През март месец ще се организират( за съжаление не от само себе си а от мен) концерти на две много яки банди, надявам се ще подкрепите идеята най-малко с присъствието си...но разбира се ако бачкате в голяма международна фирма и искате да подкрепите начинанията финансово няма да се дърпам :) Но както е казал народа : "бързата работа срам за майстора", така че повече информация за концертите когато му дойде времето.
Keep it groovin`, keep it reggae!
Lazy Face
p.s. : За тези които по празниците мислят да останат в София : на 29-ти декември в клуб Twins моя милост ще пуска в компанията на Ерол от Уикеда. Поканили сме и едно тромбонистче да духа малко, така че с малко повече от две думи : Еврибади на магари! 1/3та от вокално-инструментален ансамбъл Уикеда ще бъде там, ще пеем, ще пускаме, ще подухаме(на тромбона де) и ще се веселим! линк към събитието
