Повечето от вас навярно си спомнят за една култова банда от българският ъндърграунд от преди 10-ина години. Бандата е Skoda, вокала е също толкова култовият персонаж Сиси Сърмата а.к.а. Цецо Хипаря.
Нямам детайли откъде изникна тази песен в youtube, но предполагам е изровена от нечий дълбок архив.
Интрото някак си ми напомня na "Don`t worry, be happy" в айляшка версия а ла Шкода. Лежерно регенце което при всички положения си заслужава загубата на трите минути, която в този случай може да бъде наречена и печалба, такова лятно настроение докарва. Сигурно е била написана на място с " Обрасла рецепция, няма душмани, голямата водка - 2 лева"(copyright Сърмата).
И да цитирам част от текста : " Лятото е много неща и ти". Е кажете ми, това не е ли романтично и куул?
И да, Skoda са яки защото са направили и англоезичен вариант на песента!
Не мога да не спомена този интерес детайл на който попаднах ровейки се за информация за Skoda : "Друга от песните в албума ("Brightest Light" от албума Soundtrack бел.ред. ) е записана с участието на Белослава, самоволно действие от нейна страна, неодобрено от нейния мениджър, поради славата на музикантите от Шкода на "лоши момчета"."
Може да се чудите какво аджеба правят суинг американците в Dog War. Всъщност връзката им с Джамейката е повече от очевидна : последният албум на Cherry всъщност е компилация на техните ска парчета, включваща и няколко нови композиции. Нарича се "Skaboy JFK", но за съжаление до момента е издадена единствено в Щатите.
Както и да е, след уникалният им концерт в столицата преди две години групата се завръща, така че бъдете там!
Шоуто ще се състои на 21-ви януари в 4км Party Center.Виновни за органзацията са клуб Строежа, а билети можете да закупите на Ticketstream.
Dog War навърши 6 месеца преди няколко дни, и разглеждайки архивите си казах че 2 ревюта на албуми(линкове тук и тук) за толкова много време са прекалено малко. В крайна сметка много е хубаво че пускам новини и линкове с (надявам се) готини парчета през ден-два, но има толкова много яки албуми за които не съм написал и един ред. И ето, реших грешката да бъде поправена, нещо което ще се случи в следващите няколко реда.
За всички фенове на ска, пънк а и не само : колко от вас не са си мислили колко би било яко да са били луди тиинейджъри с кубинки и цветни гребени в края на 70-те? Говоря за това да отидеш, да изпиеш няколко бири, да се запътиш към залата и да отидеш да гледаш примерно The Specials, The Clash или някой друг. Аз съм от тях, но за съжаление набора ми е направил това невъзможно.
И когато преди няколко дни попаднах на първия албум на 65 Mines Street се наложи да се хвана за стола с две ръце. За съжаление липсата на трета такава ми попречи да си хвана шапката и тя падна на земята, издухана от това което чух от колоните.
Така, нека започнем от началото. Френската ска сцена винаги е имала добри групи : Moon Hop, Two Tone Club, Viking`s Remedy и още много други. Все банди на световно ниво. Навремето имах удовослтвието да присъствам на невероятния лайв на Two Tone Club на холандският Dutch Ska Festival (който за съжаление вече не съществува) и пичовете не простиха на никoй : 2-tone ска, ролята на фронтмен беше отредена за двуметров чернокож певец ( Mr Black) облечен в бяла риза и със задължителните Мартинси на краката. Беше така все едно групата излиза от края на 70-те, имаше невероятна енергия и се виждаше че това което правят го правят с кеф. Говоря за тях защото Mr Purple, клавириста им, е част от това за което пиша в момента, или с други думи най-добрият, лично за мен разбира се, албум на годината.
Бях чул за 65 Mines Street преди няколко месеца ( и също така пуснал линк към първия им клип ето тук) и това което чух ме накара да чакам излизането на първият им едноименен албум с огромно нетърпение. Имаше защо. Ако трябва с две думи да опиша стила им, то той е England 79. Страхотна смесица от пънк, 2-tone, early reggae, жестоки клавири и много енергия. 17(!) парчета които можеш да изслушаш от началото до края без да ти писне или да ти доскучее. От началното "We`re 65 Mines Street" ( and we don`t give a shit!) до последната изсвирена нота, албума е нещо като шлифован диамант. Казвам шлифован защото явно момчетата знаят много добре това което искат и го постигат безапелационно, все едно да гледаш как Барса играе с Реал насред Мадрид и не оставя топката на съперника. Текстовете са едниствено и само на английски, с което звученето на албума им е още по-автентично.
Въпреки сравнително краткото си съществуване(около година), всички членове на формацията са музиканти с минало : вече споменах Mr Purple от Two Tone Club, но част от вдъхновението се черпи от опита на другите музиканти в рокабили банди като The Rebel Assholes и Bobby Sixkiller. За тази една година са успяли да обиколят почти цяла Франция, а и не само. Остава ни само да се надяваме да можем да ги видим на фестивали като Mighty Sounds в Чеxия. Не казвам близо до България защото на всички ни е ясно че това няма как да се случи, по една или друга причина...
Тъй като обичам да поддържам групите които слушам (когато мога) няма да качвам албума за сваляне, който е заинтересован от написаното по-горе и му хареса клипа по-долу съм сигурен че сам ще успее да намери това което му трябва за да задоволи музикалния си апетит.
Незнайно как преди няколко дни попаднах на сайта на Red Bull Music Academy. Оказа се че там има доста интересни неща с които човек може качествено да загуби няколко часа. Музикалната академия на Red Bull ежегодно организира лекции на доказани имена в музиканата индустрия(не говоря само за реге но и за рок, хип-хоп и много други).
Едно от нещата които ме впечатлиха най-много беше едночасовия разказ на един от култовите продуценти в Ямайка през 70-те : Clive Chin от Randy/Impact Records. Да чуеш гледната точка на човек който е работил с имена като Augustus Pablo, Bob Marley и Jackie Mittoo за тази музика е доста яко, затова реших че трябва да го споделя с вас. Ако нямате време да изгледате цялото интервю, поне вижте/чуйте последните три минути : Clive разказва как Lee Perry освещава студиото на Impact преди сесия с музиканти.Безценно!
Предполагам и се надявам че повечето от вас са чували за Fishbone. Тези които не са веднага да се разровят в интернет, под заплаха от лишаване от десерт!
Шегата настрана, но Fishbone са групата без която имена като да речем Red Hot Chili Peppers или Sublime надали щяха да съществуват. Събрала се през далечната 79-та година, бандата водена от лудият фронтмен Angelo Moore и басиста с по-добрата прическа Norwood Fisher продължава да обикаля света вече над 30 години и да показва на младите групи как се правят нещата. Защото повярвайте ми, един техен концерт е незабравимо преживяване. Групата ще е в Европа тази пролет, така че не ги пропускайте.
И защото Fishbone за прекалено куул даже и за този блог, ще трябва да пусна два техни клипа.
1/ Кавъра им на Date Rape на Sublime. Просто защото го могат.
2/ Живо изпълнение от 92-ра, за да видите какво имам предвид казвайки че са уникални. Нещата не са се променили много и днес!
По все още неофициално потвърдена информация (брей, колко било яко да пускаш ексклузивни новини!) добре познатите в България реге-пънкари от Бостън/Амстердам ще направят 10 дневно гръцко турне в началото на февруари. По също толкова неофициално потвърдена информация, групата може би ще се ще се отбие и до София...stay tuned!
Междувременно нека си припомним предишното им гостуване с ето тези два клипа.
Разбира се не от лично естество, така де, идеите и решенията. Тъй като в крайна сметка не пиша този блог за себе си а за Вас, а и тъй като този петък Dog War ще отпразнува 6 месеца от раждането си, бих искал да чуя Вашите предложения и/или критики към блога както и ново бихте искали да видите тук догодина.
От януари нататък ще се опитвам всеки месец да предлагам една "Група на месеца" или на "седмицата", което ще включва интервю и селекция от парчета на дадената група, такива които са ги вдъхновили да се занимават с музика. За момента мога да издам че има три договорени онлайн срещи с доста известни имена в ска и реге сцената. Ако има група която която бихте искали видите/чуете в блога не се срамувайте а споделете :)
През март месец ще се организират( за съжаление не от само себе си а от мен) концерти на две много яки банди, надявам се ще подкрепите идеята най-малко с присъствието си...но разбира се ако бачкате в голяма международна фирма и искате да подкрепите начинанията финансово няма да се дърпам :) Но както е казал народа : "бързата работа срам за майстора", така че повече информация за концертите когато му дойде времето.
Keep it groovin`, keep it reggae!
Lazy Face
p.s. : За тези които по празниците мислят да останат в София : на 29-ти декември в клуб Twins моя милост ще пуска в компанията на Ерол от Уикеда. Поканили сме и едно тромбонистче да духа малко, така че с малко повече от две думи : Еврибади на магари! 1/3та от вокално-инструментален ансамбъл Уикеда ще бъде там, ще пеем, ще пускаме, ще подухаме(на тромбона де) и ще се веселим! линк към събитието
Ето какво се случва когато двама членове на Aggrolites (Jesse Wagner и бившият басист на Tiger Army Jeff Roffredo) срешнат Marc Orell, бивш такъв на Dropkick Murphys. Christmas inna 69 style! Весели празници!
Добре познатите по нашите географски ширини Deal`s Gone Bad (спомнете си страхотния им концерт с The Toasters преди две години) подготвят нов албум. Надяваме се той да се появи на пазара догодина, а междувременно чуйте новата песен чието лайв изпълнение групата е пуснала в youtube.
Gaz Mayall, син на небезизвестният китарист John Mayall и вокалист на Тhe Trojans, наскоро отпразнува юбилей. Навършиха се 30 години от съществуването на една от легендарните лондонски вечери Gaz` Rockin Blues. През годините там са свирили легенди като Stray Cats, Meteors, Lee Perry и кой ли още не. С резидент dj Natty Бо от Ska Cubano, Gaz`s Rockin Blues продължава да се случва веднъж седмично и явно няма никакво намерение да спира.
Ако ви е станало интересно, ето и един късометражен документален филм за Gaz и неговите партита. Website
Ken Boothe, Bob & Marcia, Skaos... само няколко от новите имена обявени от лондонският фестивал. Clive Chin, основател на Randy`s Records и Rhoda Dakar, певица на The Bodysnatchers ще се изявяват като dj-и.
KEN BOOTHE (Jamaica)* THE ENGLISH BEAT with DAVE WAKELING BOB ANDY & MARCIA GRIFFITHS (Jamaica)* JAMES HUNTER THE SKA FLAMES (Japan)* DUB PISTOLS THE TROJANS THE LOAFERS (one-off reformation)* HOTKNIVES (orig.line up)* BIM SKALA BIM (USA)* MAROON TOWN INTENSIFIED NAPOLEON SOLO (Denmark)* THE CAROLOREGIANS (Belgium) EJECTES (France)* THE AMPHETAMEANIES (Scotland) THE SIDEWALK DOCTORS CARTOON VIOLENCE (Wales) JIMMY THE SQUIRREL
DJS: MARK LAMARR GAZ MAYALL RHODA DAKAR (Bodysnatchers/Special AKA) WRONGTOM TOMMY ROCK-A-SHACKA (Japan) THE TIGHTEN UP CREW ft. CHAMPIAN MC JIM COX (Reggae Train) GREEDY G FELIX HALL
Докато се ровех в youtube за клипове на любимият ми канадско-калифорнийски one-man ska band изпълнител Chris Murray, попаднах на един доста интерес проект наречен Da Whole Thing.
Но нека започнем отначало : родом от Канада, Chris Murray е бивш член на местните ска герои King Apparatus в края на 80-те и началото на 90-те. Изявява се също така като продуцент на доста известните The Planet Smashers. В момента живее в Калифорния, и е разработил свой собствен стил акустично реге и ска. Записва албумите си възможно най-минималистично, като "Raw" е записан на поставен на масата уокмен! Както и да е, чуйте песента по-долу, заслужава си, особено в студените зимни дни :)
Другата група за която искам да спомена и на която току що попаднах се нарича Dа Whole Thing и е родом от NYC. Оказа се че техният втори албум "Tooth" е продуциран от Chris Murray, а измежду членовете на групата намираме имена като Victor Rice, David Hilliyard, Agent Jay и Vic Ruggiero ( за незнаещите, почти целия състав на The Slackers). Първия албум "at Version City" е записван през 97-ма и 98-ма година и радва със свежото си ска звучене. Enjoy!
Според Terry Hall, предстоящото световно турне на групата ще бъде и последното им такова. В интервю за шотландския вестник The Daily Record певеца сложи край на носещите се слухове че групата ще запише нов материал.
Надяваме се че след тазгодишното им участие в Атина, The Specials отново ще наминат не много далеч от нас. Но и да не дойдат, ние ще отидем. Last chance to skank!
В очакване на ревюто с което ще ви представя King Hammond съвсем скоро, не можах да се въздържа и да не ви почерпя с това парче. Защото всички обичаме татуираните мацки!
Доста интересен документален филм за Lee " Scratch" Perry е излязъл тази година. Хвърлете едно око на трейлъра.
За тези от вас които се интересуват, Lee Perry ще свири в Будапеща на 4-ти февруари 2011-та и е доста вероятно да се заформи българска агитка, ако и на вас ви се ходи, пишете ни.
Не, тук не става въпрос за реге. Но когато научим че артист от такава класа, легенда на соул музиката, е с подобна диагноза не ни остава нищо друго освен да стискаме палци и да се надяваме че ще се оправи.
"Aretha Franklin is reportedly fighting pancreatic cancer.
The 'Respect' singer ' who recently underwent 'serious' surgery for an undisclosed condition ' is said to have been told she has less than a year to live after being diagnosed with the disease, which has a survival rate of just five to 10 per cent.
The 68-year-old star's family has refused to discuss her prognosis, except to say she is doing 'OK' but one unnamed relative ' who confirmed she has cancer but refused to say which type - told Detroit's WJBK Fox 2 radio station those close to her a 'very concerned'.
Last month Aretha cancelled all her concerts until May for 'medical reasons'.
Until late October she had been recording and touring, but last week released a statement saying she had undergone 'highly successful' surgery.
The Rev Jesse Jackson - who has visited the singer in hospital -said: 'She is recovering and her spirits are high.
'She's conscious, communicating and taking daily walks up and down the hall.'
Aretha was born in Memphis, Tennessee in 1942 and grew up in Michigan, where she started singing in her local church as a young girl.
The star ' whose hits include 'Say A Little Prayer' - has won 20 Grammy Awards and had 20 number one hits in the Billboard top 100 music charts."
Може би пишем за тяx прекалено често, но това е защото го заслужават. И тъй като текста е забавен, ще пейстна прес-инфото за новия клип на Суперхикс. Enjoy! :)
Суперхикси снимија спот за синглот за Африка
Инструменталната банда Суперхикс известува дека е снимен најновиот спот за песната Африка и моментно е во фаза на монтирање. Спотот е снимен на локации низ градот Скопје и во студиски амбиент, и наскоро премиерно ќе биде прикажан на регионалниот MTV канал, а синглот за Африка уште од 7-ми декември ќе може да го слушнете на брановите на Антена 5 радио, а наскоро на и сите радио-станици.
За продукцијата на песната беше задолжен Гоце Симоноски а спотот е изработен од поголем тим на професионалци. Веќе од следниот понеделник фановите на Хикси ќе можат весплатно да го симнат синглот Африка, ексклузивно од МММ.com.mk!
Суперхикс им должат извинување на сите свои фанови, бидејќи пристигнатите снимки од настапот на Пиволенд оваа година не беа искористени во спотот од технички причини.
Истите ќе се искористат за документарецот по повод полнолетството на бендот кој ќе почне да се снима наредната година!
P.S. Суперхикс предвидуваат дека овој сингл ќе доживее ултрапопуларност меѓу масите на Балканот и пошироко, ќе ги симне мегахитовите на Цеца, Јелена, Шако и слични, од радио-листите и ќе ја доживее славата на синглови од типот на Smells Like Teen Spirit (Нирвана) Enter Sandman (Металика), Hey Jude (Битлси), Куќа-посо (Екрем Јевриќ)…
Този разказ всъщност ще започне с един доста далечен спомен. 2001-ва година, голям рок фестивал. Ману Чао свири около 5 следобед. Бях слушал няколко песни, но нямах никаква идея че точно тези 45 минути щяха да ме открехнат към това което всъщност и досега слушам като музика. От тогава бях имал възможноста да гледам Ману още два пъти, и колкото и да е странно и двата бяха доста преломни моменти в живота ми, единия от които беше най-жестокия махмурлук които съм имал до ден днешен. Е, и четвъртия му концерт беше подобен , но този път поради факта че не само успях да се срещна с него но и да чуя няколко впечатляващи истории лично от извора. Но за това : по-долу.
В македонската столица Скопие вече 12 години поред се провежда едно доста мащабно събитие наречено Таксират, на което са се изявявали много групи от световна величина, между които все пак трябва да споменем, и няколко български. Доста изненадващото решение на организаторите тази година програмата да е доста насочена към реге музиката в лицето на Gentleman & The Evolution и Dubioza Kolektiv всъщност беше оправдано с обявяването в последния момент на Ману Чао, факт който според официалните данни накара около 1000 българи да пропътуват разстоянието до Скопие без да се замислят, било то на стоп или с друго подръчни средства.
Всъщност не мисля по никакъв начин да пиша репортаж за самия фестивал, за това колко яки са били групите или колко добра е била организацията, местната бира или македонките. Когато пристигнеш в Скопие два дни преди концерта и се запознаеш с хора които са пропътували доста повече километри от теб за да бъдат там всъщност си даваш сметка за това колко легендарно и привличащо като магнит е името на Ману Чао, бил той придружен от Радио Бемба или от минималистично трио под формата на две китари и барабани.
Първата вечер премина в разпиване по време на warm-up партито за съботния концерт, по време на което разбрах интересен детайл : Ману Чао Ла Вентура са били посрещнати на сръбската граница от македонския оркестър Черкези, свирещ подобрена версия на култовата революционна песен “Bella Ciao”, думата bella разбира се сменена с познайте какво. Някой сега да каже че македонците не са гостоприемни?
Втората вечер : саундчека ме удря в коленете . Можете ли да си представите "Мr Bobby" изпълнен два пъти поред в хале за 7000 души в което присъстват не повече от 30? Е, и аз не си го представях но и това се случи. И както в най-яките моменти човек никога нe носи фотоапарат, спомена ще си остане само за мен, съжалявам...
По-принцип Ману не дава интервюта. По-време на първото си участие на Таксират преди 8 години е дал само една кратка пресконференция. За мое и предполагам ваше съжаление интервюто което трябваше той да даде за Dog War не успя да се състои, но се надявам това да стане при следващата ни среща. Това обаче не е края на този разказ, защото въпреки че не говорихме около маса с включен диктофон все пак имах невероятния за самия мен късмет да присъствам в ресторанта където групата вечеряше в петък вечер и между глътка ракия и хапка салата да си поговоря или по-скоро да слушам като третокласник историите които Ману ни разказваше.
В добро настроение и отпусната атмосфера си поприказвахме за The Clash, FC Barcelona, Kultur Shock, Бербатов, рецептата на баба ми за разтривки с домашна ракия, Jello Biafra, френската алтернативна сцена от 80-те и албумите на Serge Gainsbourg за които бях писал преди известно време.
“Ману, гледа ли Барса - Реал оня ден?” или “ Знаеш ли вица за Роналдо и Меси?”. Само част от футболния разговор проведен онзи ден, докато играеха Лацио и Интер с участието на македонската футболна звезда Горан Пандев. Ману не харесва Лацио, знае за 5-те гола на Бербатов срещу Блекбърн и мисли че е добър футболист.
Но нека да не ви занимавам с подобни не особено интересни факти, ето историята която лично мен ме впечатли най-много и която няма да забравя : разказа за първата и последната среща на Ману Чао с Джо Стръмър от The Clash.
Да започнем от края : “ Знаеш ли, последния път когато видях Джо беше на един фестивал в Япония около 6 месеца преди да почине. Беше близък до хората : въпреки че всички групи имаха уредени хотели и какво ли още не, той спеше на палатка в къмпинга на фестивала и се къпеше в реката. Беше истински!” Дали мярнах сълза в окото му или просто така ми се е сторило не знам, но все пак можех да усетя умилението с което говореше за Стръмър.
А спомняш ли си първия път когато се запозна с тях? - ”Разбира се. Историята е доста забавна. Навремето свирех с Мано Негра и още бяхме напълно неизвестни. Бяха ни поканили да свирим на някакъв джаз фестивал във Франция. Пристигаме там и гледаме : огромна сцена, озвучаване. Ахнахме, докато не се оказа че разбира се свирим на по-малката сцена. След концерта ни директора на фестивала дойде, качи се на сцената до нас и отвори бутилка шампанско за най-яката група на фестивала! След няколко години получихме покана от същия фестивал. Щяхме да откажем докато не ни казаха че Joe Strummer & The Mescaleros ще свирят там. Пристигнахме там, ложите ни бяха една до друга. Преди нашето свирене го попитахме дали има нещо против да се качи и да изпее “I Fought the law” с нас, но той разбира се отказа, трябваше да се концентрира за собствения си концерт. Както и да е, концерта му започна, но както при повечето английски групи до сцената не се допускаше никoй. Ние бяхме слезли долу в публиката и в момента в които засвириха “ I fought the law” трима от нас изскочиха и превзеха сцената на абордаж! Разбира се охраната му ни изхвърли от там като кучета!” Дружен смях, след което Ману продължава : - “ След концерта Джо дойде при нас и ни се извини, питайки ни защо не сме го помолили да се качим да изпеем песента заедно. На следващия ден той свиреше в Париж. Даде ни покани за концерта и ни покани да изпълним песента заедно!”
Jello Biaffra от Dead Kennedys : “ Знаеш ли колко хора са ми казвали че след като са гледали свиренето ни с Джело в Бразилия през 92-ра са се вдъхновили и са започнали да свирят?” Не, не знам, но със сигурност гледайки въпросния клип и на мен ми идва да хвана китарата и да се науча да свиря.
Оказа се също така че няма нищо против mp3-ките. За съжаление няма как да му задам единствения политически некоректен въпрос които бях подготвил, за това как артист който има договор с мейджър звукозаписна компания може да свири в Геноа на срещата на Г7 преди няколко години.
Въпреки това беше интересно да чуя историята за култовите френски пънкари от 80-те, Berrurier Noir. - “Les Berrus(както ги наричат за по-кратко, бел.ред.), бяха невероятни. Имаха огромна фенска маса и бяха наистина култови. В чист DIY стил, те обаче никога не предявяваха иск към Sacem (френския Профон, бел.ред.) и не искаха никакви пари от авторските си права. Говорехме си с тях и се опитвахме да ги убедим ако не искат парите за себе си, то поне да ги вземат и да ги дарят за някоя кауза. Те не пожелаха. В началото на 90-те обаче изведнъж промениха мнението си и се стигна до следната абсурдна ситуация : от Sacem им казаха че парите са изплатени на лейбъла им който разбира се беше също DIY, и че за да си вземат дължимото трябва да се обърнат към тях. Стигна се до съд, представяш ли си? DIY група да съди DIY лейбъла си…”
Добре, сега е на мода да се реформират култови групи. Миналата година за малко да падна от стола когато видях обявена дата на Мано Негра в сайта на залата Мелквег в Амстердам. За съжаление се оказа първоаприлска шега… Да се надявам ли че някой ден да ви видя на живо няма да е само мечта?
- “ Ами по-скоро не. Миналото си е минало, колкото хубаво и да е било то. Въпреки всичко, някой ден ако всички се озовем заедно по едно и също време на едно и също място, кой знае.”
Навремето си бил тийнейджър когато са излезли двата култови реге албума на Serge Gainsbourg, слушаше ли ги? - “НЕ” . Останах изненадан от твърдия отговор, но скоро всичко се изясни. - “Всички слушаха Gainsbourg. Беше някак си мейнстриим, въпреки че тези два албума са страхотни. Заради това обаче аз и приятелите ми слушахме само неща с китари.”. Ето така вече е по-добре. И накрая с леко намигване : - “Е, може би ми се е случвало да ги слушам след преспиване някъде извън нас…”.
И за да приключим с една весела нотка : точно преди да се разделим се оказа че Ману е леко настинал. Последваха бабини рецепти за разтривка с ракия и съвети за Фервекс и други антигрипни прахове, придружени от прегръдки и пожелания за лека нощ.
Това е краткия разказ за вечерта в която имах удоволствието да говоря с Ману. За самия концерт няма голям смисъл да говоря, защото всички знаят каква фурия е той когато излезе на сцена. Придружен само от соло китариста на Радио Бемба Маджид и перкусиониста и вокалист в култовото “ Sidi`h`Bibi" на Мано Негра Филип на барабаните, Ла Вентура отвя главите на всички присъстващи.
Peace.
P.S.: Специално бих искал да благодаря на Пеце от клуб Кастро, Логин, Maрко, Сам, Северин, Лазар, Игор и Хейко за страхотното преживяване наречено Ману Чао в Скопие!
