Dog War навърши 6 месеца преди няколко дни, и разглеждайки архивите си казах че 2 ревюта на албуми(линкове тук и тук) за толкова много време са прекалено малко. В крайна сметка много е хубаво че пускам новини и линкове с (надявам се) готини парчета през ден-два, но има толкова много яки албуми за които не съм написал и един ред. И ето, реших грешката да бъде поправена, нещо което ще се случи в следващите няколко реда.
За всички фенове на ска, пънк а и не само : колко от вас не са си мислили колко би било яко да са били луди тиинейджъри с кубинки и цветни гребени в края на 70-те? Говоря за това да отидеш, да изпиеш няколко бири, да се запътиш към залата и да отидеш да гледаш примерно The Specials, The Clash или някой друг. Аз съм от тях, но за съжаление набора ми е направил това невъзможно.
И когато преди няколко дни попаднах на първия албум на 65 Mines Street се наложи да се хвана за стола с две ръце. За съжаление липсата на трета такава ми попречи да си хвана шапката и тя падна на земята, издухана от това което чух от колоните.
Така, нека започнем от началото. Френската ска сцена винаги е имала добри групи : Moon Hop, Two Tone Club, Viking`s Remedy и още много други. Все банди на световно ниво. Навремето имах удовослтвието да присъствам на невероятния лайв на Two Tone Club на холандският Dutch Ska Festival (който за съжаление вече не съществува) и пичовете не простиха на никoй : 2-tone ска, ролята на фронтмен беше отредена за двуметров чернокож певец ( Mr Black) облечен в бяла риза и със задължителните Мартинси на краката. Беше така все едно групата излиза от края на 70-те, имаше невероятна енергия и се виждаше че това което правят го правят с кеф. Говоря за тях защото Mr Purple, клавириста им, е част от това за което пиша в момента, или с други думи най-добрият, лично за мен разбира се, албум на годината.
Бях чул за 65 Mines Street преди няколко месеца ( и също така пуснал линк към първия им клип ето тук) и това което чух ме накара да чакам излизането на първият им едноименен албум с огромно нетърпение. Имаше защо. Ако трябва с две думи да опиша стила им, то той е England 79. Страхотна смесица от пънк, 2-tone, early reggae, жестоки клавири и много енергия. 17(!) парчета които можеш да изслушаш от началото до края без да ти писне или да ти доскучее. От началното "We`re 65 Mines Street" ( and we don`t give a shit!) до последната изсвирена нота, албума е нещо като шлифован диамант. Казвам шлифован защото явно момчетата знаят много добре това което искат и го постигат безапелационно, все едно да гледаш как Барса играе с Реал насред Мадрид и не оставя топката на съперника. Текстовете са едниствено и само на английски, с което звученето на албума им е още по-автентично.
Въпреки сравнително краткото си съществуване(около година), всички членове на формацията са музиканти с минало : вече споменах Mr Purple от Two Tone Club, но част от вдъхновението се черпи от опита на другите музиканти в рокабили банди като The Rebel Assholes и Bobby Sixkiller. За тази една година са успяли да обиколят почти цяла Франция, а и не само. Остава ни само да се надяваме да можем да ги видим на фестивали като Mighty Sounds в Чеxия. Не казвам близо до България защото на всички ни е ясно че това няма как да се случи, по една или друга причина...
Тъй като обичам да поддържам групите които слушам (когато мога) няма да качвам албума за сваляне, който е заинтересован от написаното по-горе и му хареса клипа по-долу съм сигурен че сам ще успее да намери това което му трябва за да задоволи музикалния си апетит.
Myspace
Facebook Fan Page
Nite shot
Live
Няма коментари:
Публикуване на коментар